автор: victo

Веднъж един човек ми каза -
бъди човек
и си отмина.
По неговия път
аз трябваше да мина.

Всеки, който срещнал е такъв,
предстои му да измине
много дълъг, дълъг път...

Отвори очи и гледай, виждай -
предстоят ти крачки:
една напред и две назад.
Това не е проблем - от теб зависи.
Проблемът е, когато
в теб изгубил си глобално
всякакви посоки -
път има винаги,
а крачките са твои -
дистанцията със безкрая съкращавай.

И откривай, можеш, знаеш
и прощавай...