(не посветено)
Боли ме не защото толкова съм сам,
какво е самота ако нямаш нищо,
боли ме за живота дето, все не доживях,
боли ме за онези дето все не дообичах.
Боли от думи със които се кълнях до смърт,
за вечната любов, е която няма нищо вечно,
боли за всяко липсващо прието в мен отсреща,
а повече от всичко ме боли от толкова бездумие.
Боли когато някак е и все едно
дали ще променим посоките в живота,
боли от тази смешна лекота
с която хората които помниш те загърбват.
Боли когато те зачеркнат с нечий кръст,
преди дори да се опитат да намерят истина,
боли защото помня другия живот,
и все не мога да намеря пътя си към него.