автор: tanq_mezeva

Откъсвам роза, кървавочевена,
със кадифено плюшени листа.
С лъчите на луната, посребрени
проблясват ситни капчици роса.

Разпръсква аромат опиянена,
навява спомен - миг от любовта.
Нашепва думи - огнени вселени,
кодирани сигнали на страстта.

Омаяна, магийно възхитена,
поставям я във вазата с цветя.
А розата ми кима натъжена:
"Защо погуби мойта красота?

Защо бодличките със яд премахна?
Та те са част от мен и същността.
Каква царица ще съм щом увяхна,
във стаята със другите цветя?"

Прошепна тези думи и...оклюма.
Листенцата безжизнено присви.
Последен вопъл и въздишка глуха.
Угасна розата ми... през сълзи.