автор: Valens

Неслучените мигове какво са...
Не са ли те нецъфнали цветя...
Не стъпвайки по въглените боси,
не сбъдваме пожара на страстта...

Не тръгвайки е повече от ясно,
къде и как ще свърши този път...
Не задавайки си трудните въпроси,
отговори как ще се родят...

И сигурно, би било много лесно
по пътя ни да няма кръстопът,
но пък дали ще бъде интересно
и как очакващи, очите ще горят.

Ако на всяка искаща минута,
не ú дадем крила за да лети,
остава болна, легнала ни в скута,
за себе си напомня и тежи...

А ти, готов ли си да бъдеш зрител,
удобно седнал в своето кресло
и с времето, най-ценната валута,
да плащаш за живота зад стъкло...