автор: radost-ina

Когато нещо безвъзвратно си отива.
Когато рухват стъклените ми надежди.
Отново пристан в стихове откривам-
на облак със вълшебства ме отвежда.

Когато земното звездите затъмни.
Когато разума във мен се колебае.
Отново вярата в душата ми кълни
и с кротост образа ми постепенно вае.

Когато в битка побеждава самотата.
Когато с писък губи ореола си мечта.
Отново ви спечелвам с добротата,
узнала тайно ахилесовата ви пета.

Радостина Драгоева