автор: plami_6

Унес гнезди във очите ти.
Бурна, страстта не утихва...
И в поднебесната нива
бляска с искрици камшичени.

Жар - тънкострунна, кармична -
стръвно душата опива.
Бавно надеждите срива.
В спомени прашни се стича.

Чезнат, не пеят днес птиците.
Бди тишина смъртоносна -
с жежка палитра разрошва
черни, безродни къртичини.

Злото обича избраните -
гложди неистово раните.