В сълзите ти нагазвам, сълзи от чужди рани
възкръсват тихомълком спомените стари
До вчера можех леко да преплувам океана
но днес онази пяна е вече окована
А бях заровил някъде дълбоко във душата
онези монолози среднощни - самотата
И тази глуха болка – последната ми гара
се впива във гърдите под лявото ми рамо
Повдигам се на пръсти и в залеза нахлувам
а после се оказва, че просто съм сънувал
Не съм общувал с Бога, а с тебе съм говорил
без думи и без жестове – както аз си мога
Опитвам напоследък да те погледам с думи
очите ми са пъстри и сричат помежду ни
И ако любовта като Пегас от пепел не възкръстне
Имам още малко да живея - после вечно ще съм мъртъв