автор: _katerina_

Давид лежеше, потънал в един друг свят. Дали щеше да се върне...
- Прибери платната! Тук в залива ще изчакаме испанската каравела. Надявам се информацията да е достоверна.
-Какво точно чакаме капитане?-попита един от моряците на пиратския кораб.
Испанска каравела ,носеща съкровище за испанския крал ,изпратено от Ернан Кортес.
-Добра плячка ще имаме значи-усмихна се ехидно дребния пират.
-Нали знаете,че благодарение на каперското писмо на френския крал все още не са ни окачили на бесилото.
-Дължим на негово Величество една десета от съкровището-поясни капитана.
Взе своя далекоглед и се взря в далечината.
Красивия френски галеон изчакваше в засада испанската каравела,както звяр плячката си.Платната му бяха прибрани,червеното дърво,от което беше направен,блестеше на слънцето."Червената графиня"-беше кръстен от незнаен капитан,се полюшваше като на бални танци сред морската шир.Синьо-зелената дреха на морето се допираше гальовно до червения костюм на "Графинята" и като че ли тайничко флиртуваха.Бризът нежно галеше лицата на пиратите,като майчина песен.
-Давид,-извика Педро-ето виждам каравелата и червения флаг на Кортес.
- Спусни платната! Заредете оръдията!-изрева Капитан Давид.
Черните му абаносови коси си играеха около мургавото му лице,слънцето се оглеждаше в кобалтовия им оттенък.А очите му ,с цвета на морската шир,блестяха от превъзбуда от предстоящата битка.
От скромен коняр,той се беше превърнал в безстрашен пират.
- Опъни кливера !Завържи халса !Завържи вантите!-продължаваше да издава заповеди Капитана. А Веселия Роджър вече като че ли се кикотеше от знамето на грот-мачтата и подскачаше заедно с вятъра.
Пиратския кораб пореше вълните,като че събаряше бели войници по пътя си и оставяше само малки мехурчета след тях.
Давид стоеше на горната палуба,когато двата кораба почти се приближиха един до друг.
-Огън!-издаде нова заповед.
Испанския кораб се наклони на едната си страна.
- Хвърли въжетата!-ревеше Капитана , а пиратите вече бяха в бойна готовност и размахваха своите саби във въздуха.
- На абордаж!-скочи Давид на испанската каравела и останалите пирати се втурнаха след него .
След ожесточена битка ,корабът беше пленен ,но вече започваше да потъва.
По най-бързият начин трябваше да намерят съкровището и да го прехвърлят на галеона.
Давид слезе по стълбата и започна да проверява каютите докато моряците пренасяха даровете на Кортес.Оцелелият испански екипаж бе пленен и натоварен на една лодка да се носи по течението и да носи поздрави на испанския крал.
Влизайки в капитанската каюта,Давид остана като вкаменен -насреща му стоеше гордо изправена Елена де ла Барка-Графиня Аламбра.Красивата жена,която разби сърцето му като парче ненужно стъкло.
- О,Графиньо,съдбата си играе игрички с нас,не мислите ли?!-каза той и се усмихна саркастично.Опитваше се да запази самообладание,но краката му вече трепереха ,а сърцето му се надбягваше с незнаен противник.
-Давид,не мога да повярвам!Нима си станал пират?!-недоумяваше Елена.
-След като ме унижихте така умело по господарски станах моряк на един алжирски кораб.Известно време служих на Бея на Алжир.След това се запознах с капитана на този кораб,кораба между впрочем се казва "Червената Графиня"-интересно нали?!Служих при капитана доста години,а той ме обикна като свой син и след неговата смърт наследих кораба.
- А Вие какво правите тук?Станали сте любовница на Кортес ?-попита иронично Давид.
- Аз се промених Давид, но едва ли ще повярваш.Наистина много те нараних.Исках да видя Новия свят и сега се прибирам у дома.Ако разбира се не решиш да ме убиеш,имаш това право.
Каравелата се наклони още повече и се чу страховито скърцане на пропукващи се дъски.
- Нямаме време сега за повече обяснения.Моряците ми сигурно вече са натоварили сандъците на "Червената Графиня ",да побързаме и ние.Корабът ще потъне всеки момент.
И двамата бързо излязоха на палубата на пълнещия се с вода кораб ,бързо се прехвърлиха на френския галеон.
- Педро-извика Давид-настани графиня де ла Барка в моята каюта.Ще се преместя при теб.Ще се сместим някак.
Испанската каравела вече почти не се виждаше.
-Да зарадваме негово Величество момчета!Спусни топсела,изпъни платната!-викна Капитана от горната палуба.
Елена се вгледа в Давид-морето беше издълбало бразди по лицето му,това му придаваше по-мъжествен вид.Косата му беше пораснала,отзад на гърба беше вързана с малка панделка,вероятно спомен от някоя хубавица.Раменете му бяха станали по-едри и по-широки,явно плаването по моретата му се беше отразило добре.Бричовете му бяха прилепнали по мускулестите му бедра и прибрани във високи черни ботуши.
Вятърът си играеше с къдриците на графинята,медно-русия им цвят блестеше на слънцето.Жълтата й копринена рокля шумолеше като крилата на чайките ,а светлокафявите й големи очи сияеха .
След като Давид си беше тръгнал от имението, бохемския живот вече не й носеше наслада.Нямаше кой да я обича искрено и всеотдайно и тя усети горчивия вкус на самотата.Беше ли вече късно да си върне обичта на Давид?
Съдбата като че ли й даваше втори шанс...

(следва продължение)