автор: arkoudaki

От образа размазан в огледалото
ме гледа непозната.
Коя съм? Мислите пулсират,
препускат огнени коне,
и пустота, огромна пустота
без съдържание,
без минало, сегашно, бъдеще,
без никакво послание...
Равно бяла линия....
Една непозната.
Душата тъне във мъгла.
Нима се е предала,
макар че тялото проклето
на пук на всички правила
в живота вкопчено е здраво,
и иска да върви напред,
и иска бъдеще да има.
Но как, когато няма я мечтата...
Но как, каква превратност е съдбата...
Но как, боли, кърви душата...
От огледалото ме гледа непозната.
Душата ми- изгубила илюзиите...