автор: kasiana

В прериите на душата ми е пролет,
зимата в косите ми вали,
есенни листа в очите ми се ронят,
лятото в сърцето ромоли.

Сбрала четири сезона във ръката,
цакам ги, когато съм на коз…
И разказвам на неволите играта,
като Лиса на глупеца кос…

Връхлети ли ме внезапна люта болка,
козя я със летен морски бриз;
хвърлям срещу стреса богомолка –
да го схруска скоростно на бис.

А когато есенно ръми тъгата,
цакам я със пролетен цъфтеж
и набързо нижа я между листата
по иглите на чистача еж…

Любовта обаче хитро ме надцаква
и за нея вечно съм без коз…
Кой ли за бодлива като мене драка
стòрил би се майстор марангоз?!

17.08.2011г.