автор: ulianka

Не те осъждам. Та коя съм аз?
Живея още в деветте живота.
През куп за грош, наум, на глас
късметът псувам, дето не работи.

Не търся оправдания. Дори
не ми е нужно да съм чисто бяла.
Безсолно ям. Но ти си посоли,
че гозбата е малко престояла.

Не се оплаквам, че сега кося
високите ти плевели на двора.
Пораснах по-висока и от тях,
та портите към тебе да отворя.

Не знаех, че се расне тъй. Прости,
че те гостих с обяда си от вчера.
Повярвай ми, ако не беше ти -
деветият живот до смърт е черен.