автор: azz

Когато
глаголите са чисти и лениви-
вибрация в матриците за случване
издишваш ме- оби и вдишвам- чам
и не говоря, не те виждам, а съм теб
във междината Хронос киха
и хуква след изгубило се куче
а ние голи чак до дъно
привличат ме зениците ти - ягоди
като сърце- тъй вкусно и без име,
отхапано напряко,
между загубвам и намирам.
Там
ти е равно на случайност,
а две по две е лепкава отновост.
Агонизирам и ягодизирам. Овкуси ме.
Със кучето съм таен съучастник
откакто вчера ме облиза.
Далече лае тишината
и се отлепя с трясък и червено
дори по- сладко. Мракът капе
във щрихи, цвят и перспектива.
Отливка съм. А шията ми статуйна.
Дори
завита до брадичката.
Надолу ми рисуваш тяло
по смачкан облак в пет без десет
пропорцията равно е абсурдна
конкистадор
в колонизирано пространство.
Отричам се от всяка геометрия
оставам само твоя. Открадни ме
и прошепни ме в шепи като име
и като гърч в червата- много вътре.
И много твоя.
Жребият е хвърлен.