Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Vrytka
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14027

Онлайн са:
Анонимни: 308
ХуЛитери: 1
Всичко: 309

Онлайн сега:
:: JasminIvanova

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2022 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаМечтата на пейката
раздел: Есета, пътеписи
автор: Casper

Пейките не могат да говорят. Неудушевени предмети. Не са дарени с тази способност. А само, ако можеха ...
Мечтите ... ех, мечтите ... те могат. Могат и да мислят. И да фантазират. Могат и да се сбъдват. Да надживяват.

Колко неща понасят пейките. Детски крачета, които стъпват по тях. Прегръдки на млади влюбени ... целувки и още нещо. Самотни въздишки. Умора на възрастни хора. Забързани души седнали да починат за малко. Просяци протегнали ръка за хорска доброта и съжаление. Замислени търсачи на щастие. Самота. Майки, почивайки за миг от отговорни действия по своите деца. Случайни минувачи вървейки за някъде. Място за почивка. Отпускане. Спомени. Надежди. Очи вперени в слънцето или звездите по небето. Проблеми. Приятелски приказки за миналото, настоящето и бъдещето. Попийнали креатури. И какво ли още не ...

А мечтите. Те се раждат навсякъде. Може и дори да се плъзгат по пейките. Но те не сядат на тях. Те са копнеж и реалност, илюзия и жажда за живот. Тласкат напред. Без тях сме загубени. Винаги са красиви. В тях има много романтика. Доброта. Желания. Без мечти сме загубени в нищото.

Ние хората мечтаем. Мечтаем и седнали на пейките. Представяме си. Изживяваме мечтите. Чакаме ги. Пазим ги в душите си. Заспиваме с тях и се будим. Вярваме. Те ни карат да се усмихваме. Да бързаме да хванем мига, който не сяда на пейките. На пейките остават само спомените по загубените мечти.

Но една пейка може да бъде мечта ... за двама, които, дори и да не присъстват, са заедно и посрещат едноврeменно изгревите и залезите мислено. И тогава такава пейка може да събере цялата топлина на най-хубавата мечта, нищо че е празна – тя само изглежда така ... а колко топлина е събрала и тази топлина няма да я подпали, за да не изгори и мечтата по нея.

Ето я ...
http://www.halkidiki-hotel-guide.com/bg/sithonia/gerakini/


Публикувано от Administrator на 19.08.2011 @ 00:45:07 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   Casper

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

За баба ми Полихрония (из спомените на Джимо)
автор: Zvon
1272 четения | оценка 5

показвания 45663
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Мечтата на пейката" | Вход | 2 коментара (3 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: Мечтата на пейката
от mariq-desislava на 17.03.2020 @ 20:42:01
(Профил | Изпрати бележка)
Възхищавам се на фината насока на думите ти.{}


Re: Мечтата на пейката
от mariniki на 19.08.2011 @ 19:36:52
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/
много ми харесва...
красиво и лирично...и снимката
е много хубаво.. Casper,
най-сърдечно..


Re: Мечтата на пейката
от Casper на 20.08.2011 @ 22:53:08
(Профил | Изпрати бележка)
Радвам се :-)))))))))))

]