автор: anpas

Свят, разкъсал във забоя синове,
със изядени от силикозата гърди.
Свят, спиртосан във ракията -менте,
със дъх на демокрация.
А когато паднат и на къщите комините
и тухла върху тухла не остане,
и изплачат пак очите ви сълзи,
като кръпките на дрехите съдрани;
и когато никой не брои годините -
само керемидени парчета
под краката ще почукват
със гласа на спукани камбани.