Душата ми, като сиамска котка,
измъква се по пълнолуние от мен
и на съня през тайнствената протка
лети сред необят, от обич озвездèн.
Тя струна е, разпяла неми думи
на страстната Луна от извора свещен,
на вятъра от погледа куршумен,
на цветната дъга от светлия рефрен.
Тя жрица е, от Тангра озарена
под клоните на цъфнал чашкодрен,
спартански гладиатор сред арена
и птица, пееща в короната на клен.
И чак до съмнало тя още скита,
на пълнолунните потайности във плен.
Когато удиви се до насита,
по котешки заприда стих новороден…
13.08.2011 г.