автор: ANTARAH

Попитах веднъх Учителя Антарах:
- Учителю, как да постигна мъдрост в живота?!

Той ме погледна дяволито, поглади брадата си и отговори:
- Мъдростта е като златото на фараона.
И започна приказката си:
- Някога в Долен Египет управлявал дълги години мъдър владетел. Данъците, които събирал били ниски, строил пътища и храмове. През управлението си нито веднъж не извадил меч. Хората му били благодарни за мира и спокойствието, което царяло в Египет. Живеели кой повече, кой по-малко добре, нямало гладни и несретни. Дори просяците изчезнали от улиците. Може да се каже, че управлението му било „златен век” и за търговията, и за занаятите, и за науката. Но като всеки смъртен, един ден и фараона се споминал. Преди обаче да се представи пред боговете си накарал писара да запамети на папирус завещанието му: „Богатството, което натрупах благодарение на хората на тази страна е зарито в земята на Египет. Който го търси със сигурност ще го намери, ала ако мисли постоянно за него, то ще потъва още по – дълбоко в пясъците и ще се скрива! Намерете го, деца!...”. След което издъхнал. Наследниците му отдавна мечтаели за съкровищата, скрити в подземията на хазната! След половин век на мир и благоденствие баща им би трябвало да е натрупал несметно богатство! Какво било разочарованието им обаче, когато в каменното хранилище открили само празни рафтове и дълго наслояван прах! Видно било, че от много години в подвала не е влизал и един товар с жълтици! Имало само една плоча, на която фараонът бил изписал: „ Най-голямото богатство, което притежавам е в три съда – първият ми бе даден от Изида и съдържа здравето ми. Вторият получих от родителите и учителите си – в него е мъдростта. А третия ми бе поднесен от народа и е пълен с тяхната благодарност! Този, последният, е и моето наследство за вас, деца! Пазете го и прибавяйте в него!...”. Обаче синовете му не можели да повярват, че най-богатото царство в света няма и една жълтица в хазната си. Решили, че баща им е заровил някъде имането си. Започнали да копаят и да търсят. Година след година. Египет западал. Данъците растяли, недоволството на хората – също. Накрая народа не издържал на тегобите и се вдигнал на бунт. Една нощ в двореца нахлули гладни и дрипави хора с вили и сърпове, помели стражата и нахлули в покоите на новият фараон и неговите братя. Избили ги с цялото им домочадие...
Учителя отпи бавно от чая и замълча за момент. После се усмихна и продължи:
- На оня свят бащата посрещнал синовете си ядосан и нещастен. А те като чакали се нахвърлили срещу него: „Къде скри имането си! Къде е наследството ни? Търсехме го постоянно, но не го откривахме! Ти ни погуби!”. Навел глава бащата и промълвил: „ Наистина ви погубих! Надцених способностите ви! Никога не е имало богатство в хазната ми. Защото пълната хазна означава празни стомаси и бедност за хората! Създадох ви и се грижих с любов за вас да бъдете здрави, просветени, благородни. Ето първият безценнен товар, който ви дадох! Управлявах справедливо в мир и мисля, че заслужих любовта на народа си. Тази любов и признателност беше второто съкровище, което получихте от мен! Третото богатство, което желаех да получите беше мъдростта. Но за това наследство трябваше да се потрудите. Защото не беше злато, безценни диаманти, сребро или скъпи подправки, които да получите наготово. Наследството беше мъдростта да управлявате богата държава, а не да властвате над бедна и угнетена страна! То беше мъдростта, която постигнах благодарение на хората и страната. Него исках да ви предам! Да търсите мъдростта постоянно, но нито за миг дори и да не си помисляте, че сте я постигнали!”...
Замислих се, но не бях доволен от отговора на Учителя:
- И все пак, как да постигна мъдростта?
- Надявам се една сутрин да се събудиш със знанието, че си постигнал мъдростта!
После стана, приглади галабията към тялото си и тръгна на някъде. Когато ме подмина подхвърли през рамо:
- И се надявам, същата вечер да разбереш, че си още далеч от истинската мъдрост!...