автор: alexsoul88

Животът ни е трайна болка -
това не трябва да тежи,
а само да ни кара да очакваме
все повече щастливите ни дни.

Все някога ще дойдат те за нас,
след дългите години на очакване.
Те идват и отлитат; а в захлас
безсилни сме дори да ги изпратиме.

Остава споменът за сякаш векове
в които борим се ний както можеме
и мислим си, че болката да спре -
туй вече сякаш невъзможно е.

Като роднина скъп, като хубав сън,
щастието ни за миг ще се завърне,
ще вдъхне сили то за дългия ни път,
че става все по-стръмно и по-стръмно.

Да помниш щастието и да се надяваш;
Във боя да не си се ти предавал
ще те предпази стар приятел да подминеш,
лицето му, от болката си, ти забравил.

Така и губиме надежда,
забравим ли ний хубавите дни,
Не можем щастието да познаем, да,
когато дойде да ни озари.

Как ще знаеш ти,че щастие дошло,
без дори да си го ти очаквал?
И дори да знаеш, че е то,
ще се питаш ли дали го заслужаваш?

А очакваш ли големите мечти,
си готов да действаш повече - сам знаеш,
и когато те са вече сбъднати,
знаеш си, че всичко заслужаваш!

За туй - по-добре да очакваме дните,
във които слънцето пак ще изгрее
и дори да умрем със сърца разбити,
един спомен красив за нас ще живее.

Ще повярват децата ни в светлото щастие,
ще го чакат те него докрая,
и след всичките сълзи, страх и нещастие,
щом то дойде - ще го познаят.

Може би - кой ли знае - щом добре го изучат,
ще намерят и начин да го хванат във плен.
Иска ми се обаче да го тъй получат,
както бе,мила моя,то за теб и за мен.

***

Дори и Раят може да омръзне,
и даже боговете ни завиждат,
че имаме една възможност,
един живот мечтите си да сбъднем.

За краткия ни, сладък, скъп живот,
ний нямаме и право да униваме!
Да бъдем благодарни и очакващи -
ето това за мен е смисъла!