автор: barona_36

Ти си жената на всички мъже...
и на мъртвите също.
Теб те не стига предбрачно въже,
нито молитва те връща.

Е, би се спряла на глътчица спирт,
ей там, на барчето - вляво,
но ако ти замирише на флирт,
бягаш по-бързо от дявола.

Би ме изслушала, час или два.
Или от скука - до пладне.
После с досада ще тръснеш глава
и накъдето ти падне.

Люлка не пазиш ти, топъл комин,
нито цветя във саксия.
С право мъжете край мен, не един,
люто кълнат: забрави я!

В спор е сърцето със разума здрав,
но се надявам, не крия:
като сълза някой ден със ръкав
да те изтрия...