Блесна небето. Трясна и плисна.
Дъжд на конци заваля.
Ама че работа! Господ се вкисна -
всичкото мокро изля.
Дъжд като дъжд. Какво да му мисля.
Препускат в кръвта ми коне.
И ми става достатъчно светло, и чисто
под това тъмно и влажно небе.
Олющени локви - огледало за Господ.
Небето изпра и простря.
Все си оставям живота за после -
той тайно от мен остаря.
Котва не пусна проклетото време...
А хиляди котви ковах.
Лято и дъжд подминават край мене,
а аз... , аз дори не разбрах.