автор: Gargabela

Не се обръщай назад...
Усмивка през рамо ни стига.
Животът е сластно фадо,
любовта - недочетена книга.
Притварям клепачи - листца
от ириси падат, и падат.
Покланя се горда тъга
за танц - непокорна и млада.
Развихрям се - ябълков цвят
в прегръдка на вятъра южен -
танцувам. Танцувам... Сълза
парва бузата. Тъй ми е нужен
онзи огън душите горящ,
но и стоплящ жестоките нощи,
когато се чувствам сама,
но пък знам, че обичам те още.
В твойте шепи до смърт ще искря-
фина свещ и копринена ласка.
В здрача сянка на остра коса
реже пламъка. Паднали маски.
И е смешно и жалко това
да спорим, ругаем и мразим.
Нехае за нас Вечността -
прашинки нетрайни. Наказан
човешкият род търси път.
Намерен, до мене оставаш
и дишаш до моята гръд...
Дишай силно, любов! Не преставай!