автор: vilvar

Болна съм боже, лек не намирам
между хората мир и милост да има,
като горичка в сърцето на цвете
с кацнала слънчева тиха пчелица.
Косите ми капят, петите се пукат,
кожата в дупки от тръни побити,
на човек не приличам, загубих си лѝка.
Не ме знаеш коя съм, ни аз си се зная,
живота ми - зимен ден, свърши се бързо,
но преди да си ида, очите не стискам,
една работа още имам да свърша.
( Не е единствен ) - грях ми е, боже,
едва сега на вратата ти чукам,
работа имах, време за тебе
досега така и не найдох.
Ама ей те тъдява, не мога те пусна,
не се гневи, чувай какво ще те питам.
Мене ме кучета яли, ама смили се,
не за мен, много са гладните тука,
нещо за тях ще запрося, оная,
божия хапка за душите човешки,
дай им я, боже, за нея съм болна.