автор: krasavitsa

Здрасти пак, френд!

Ей-й-й-й, взех да те забравям, та погледнах една твоя снимка и да видиш какъв асосиейшън направих... бе не да видиш, а да чуеш.
Защо взе да ми се виждаш хубавичък, бре? Когато преди няколко години те аднах в Скайпа си, изобщо не предполагах в каква история се забърквам. А знаеш ли какво е казал Селинджър? "Не споделяйте с хората, защото ще започнат да ви липсват." Обаче късно го научих. И, хм... късно е да не го споделям. Това е положението, Сийке. Преди време ти като че ли се опита да излезеш от картинката като ей този тук, но не ти се получи. Хе-хе, а после се напи и си каза, че съм ти липсвалаааааа!
Ако те интересува, картината се нарича Escaping criticism и е от Pere Borell del Caso, каталонски (или каталунски) художник. Рисувана е през 1874 г.

Още едно непредпазливо споделение ще извърша сега – обхваната съм от люта завист. Толкова рядко ми се случва, ама на! Да ти кажа защо:
Има една жена, за която не кой да е, а самият Джордж Сорос казал, че цената й е по-висока от цената на теглото й в злато! Има четири деца, името й е Нгози Оконджо-Ивеала и е нигерийка. Доста е тежичка, ако забелязваш. Била е вице-президент на Световната банка, а през юли тази година се е съгласила да стане финансов министър на Нигерия, въпреки че са възнамерявали да я направят президент на банката. Харвард, брато... Харвард е завършила, при това magna cum laude.
Времето ли сбъркахме да се родим, мястото ли? Лелеееее, ако ме познаваше Сорос, какво ли би казал за мен? Не й се давам, макар и да е кралска дъщеря. Тежко, тежко, вино дайте... пияна дано аз забравя!

А дали светът не върви към матриархат бе, бате? Ми дано, все ми се ще да мисля, че времената на физическо надмощие са отминали, пък и все мъже управляват света толкова векове...
Я виж какво установих след един малък галоп из нета:
Първата жена министър през XX век е Нина Бенг, която оглавява образователното ведомство на Дания през 1924 г.
С първата в света жена министър-председател се е прославила през 1960 г. азиатска държава - Шри Ланка! Сиримаво Бандаранайке е преизбирана няколко пъти. Наричали са я майка на нацията. Преди да почине, завещала очните си лещи за трансплантация – и още на другия ден са били използвани. Въпреки преклонната й възраст очите й били здрави, а е починала на 84 години!
Германия, Великобритания, Аржентина, Бразилия, Чили, Финландия, Косово, Нова Зеландия, Южна Корея, Филипините, Индия, Пакистан, Мозамбик, Либерия, Ямайка и Холандските Антили са имали или имат жени президенти или премиери.
Като временно изпълняващи длъжността жени са били държавни глави в Боливия, Еквадор и България. А може и да пропускам някоя държава.
Много харесвам желязната лейди Тачър Когато през 1990 г. напускала Даунинг стрийт 10, държавния дом на английските премиери, журналистите, които я причаквали отвън, я попитали как се чувства. Отговорила им, че е щастлива, защото след единадесет и половина години премиерстване им оставя една много по-добра Британия. Това било толкова безспорно, че никой не посмял да я иронизира.
О-о-о, току що научих, че никак не е добре със здравето и вече се обсъжда да бъде удостоена с държавно погребение. сега е на 85 години. От 1965 г. насам, след Чърчил, тя ще бъде първият британски премиер, който ще получи тази чест.
А пък Чърчил е първият премиер, получил Нобелова награда за литература! И първият почетен гражданин на САЩ. САЩ има само седем почетни граждани, като приживе са получили званието само Чърчил и майка Тереза. Останалите петима са удостоени посмъртно.

Като те нарекох бате, та се сетих да ти призная, че винаги съм искала да си имам брат, ама батко. Даже като бях невръстна тийнейджърка, като чух за първи път “еба ти”, го възприех като “е, бате” и много ми хареса. Веднага започнах да го употребявам под път и над път и всички хихикаха, а аз се чудех защо им е смешно. Най-накрая ми казаха, че съм била невъзпитана и аз с всичката си невинност попитах какво невъзпитано има в това да се обръщам към измислен брат. Че като почнаха едни ми ти обяснения...
То при нас кой е бате и кой - кака не е много ясно, зависи най-вече от това за какво говорим. Като че ли в едни разговори ти си баткото, в други – аз каката. Абе неа проблем.
Нещо ново по Патриция? Ставаш в шест, както си свикнал, и хукваш да я доиш? А тя те глеееееда с ония ми ти очи... бъзикам те, бе!
Този път природата нахлу при мен във вид на скакауец. Опитва се да се покатери по монитора, но не може, пързаля се и пада. Дали знае къде е попаднал и да не би да си е наумил, че така ще се изкачи по прогреса?
Лично аз, както е имало случаи да ти призная и друг път, нямам никакво отношение към природата, долчинките и буболечките. В смисъл, че не се превъзнасям по тях. Но мисля, че онзи мъдър ексцентрик Оскар Уайлд го е казал много по-добре, отколкото бих могла да го кажа аз, и то още преди повече от сто години. Виж го, моля ти се, как ми е взел думите от устата:
“...природата е лишена от удобства. Тревата е твърда, неравна, влажна и пълна с ужасни насекоми. ...ако природата беше удобна, човечеството никога не би измислило архитектурата. ...предпочитам живота вкъщи пред живота на открито... ...Навън човек става... безличен. Загубва напълно индивидуалността си. Освен това природата е така безразлична, така неспособна да цени. Всеки път, когато се разхождам..., имам чувството, че за нея аз не съм нещо повече от добитъка, който пасе по склона, или репея, който цъфти в канавката. Няма нищо по-очевидно от това, че природата мрази ума.”
Сещаш ли се сега колко лесно мога да бъда обвинена в ужасния грях горделивост? Предавам се без съпротива на всички съдници, ха-ха...

Докато Оскар Уайлд ми е в главата, се сетих за още нещо. Знаеш ли, че през 1881 г. е написал Сонет за кланетата на християни в България? Ето го на английски, а после и на български в превод на Александър Бояджиев:

Sonnet on the Massacre of the Christians in Bulgaria

CHRIST, dost thou live indeed? or are thy bones
Still straightened in their rock-hewn sepulchre?
And was thy Rising only dreamed by Her
Whose love of thee for all her sin atones?
For here the air is horrid with men’s groans,
The priests who call upon thy name are slain,
Dost thou not hear the bitter wail of pain
From those whose children lie upon the stones?
Come down, O Son of God! incestuous gloom
Curtains the land, and through the starless night
Over thy Cross the Crescent moon I see!
If thou in very truth didst burst the tomb
Come down, O Son of Man! and show thy might,
Lest Mahomet be crowned instead of Thee!

Сонет за кланетата на християни в България

Исусе, жив ли си, или си прах
която камъкът надгробен пази,
възкръснал само във съня на Тази,
с любов към теб платила своя грях?
Тук въздухът е смъртен стон и страх,
свещеникът заклан е още топъл,
не чуваш ли разкъсващия вопъл
над детски труп на оня сиромах?
Слез, Сине Божи! Мракът нечестив
земята скрива в непрогледна нощ –
над кръста полумесецът се свежда!
Ако от гроба си излязъл жив,
слез, Сине Человечески, със цяла мощ,
че Мохамед към трона ти поглежда!

Обсебена съм от този човек, вече няколко години. След повече от век продължава да блести и с интелигентност, и с остроумие. Толкова широки интереси е имал, че сега ще те гръмна – упражнявал се е и в политическа прогностика и е написал есе “Душата на човека при социализма”! Дано е гледал отгоре какво е ставало с душата на човека при социализма, дето повече от двайсет години след края му все още не можем да си съвземем душичките от него.
Цигаратааааааа... пак ми падна пепелта.
Знаеш ли, когато вечер след тежък ден все пак намираш сили за мен и ми се обаждаш, за да се “обозначиш” за лека нощ, сякаш детски ръчички обгръщат шията ми и мокра устичка размазва слюнка по бузата ми.
Спи спокойно, пикльо. Кака е тук и те пази.