автор: nez0user

Искам нещо красиво да напиша - не се сещам.
Думите ми слаби са - душата да опишат
чувството какво й е, като узнае
че може с Теб да бъде - до Безкрая!

Цяла Вечност не стига, за да ти опихса туй.
И миговете твърде кратки са - за да напиша
изнизват се като Часове - едва, едва... - понякога
Друг път - мигваме - и край.
...и няма ги!!

Като Любов една - е Сърцето едно
Като крясък във нощта - на птица без крила.
Понякога самотно, страдащо - че си няма никoй!
И същото - като е с Някой.

Всяка нощ те диря - при мене да си.
Напразно креща - не може така...
И ето един ден - се намерихме с теб.
Поглед и плаха прегръдка.
После съжаление че повече не е било - за сега!