автор: desert_inrose

да те пренеса там не мога, любов -
ти ме носиш от времето към безкрая
намираш ми по пътя ни подслон
да превържеш раните ми от прегаряне

източваш ми от въздуха вода
и ме храниш с земни саможертви
после ме покриваш – да поспя
под плаща ти на символи извезан

как ще ти се отплатя, любов...
нямам нищо, дето да те ползва
и е твой телесния ми дом
но мога себе си да ти даря, да ме изпросиш

...и съм твоя – до последния си стон:
за теб там пътят се затваря
не мога да те взема там, любов –

не ме пускай до самия край