 |
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 7
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "На Мария Вирхов, която не познавах " | Вход | 14 коментара (14 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: На Мария Вирхов, която не познавах
от Ufff на 10.08.2011 @ 00:02:37
(Профил | Изпрати бележка) | Няма нужда човек да познава някого, за да не може да го забрави.
Достойно стихотворение за тази, на която е посветено. |
Re: На Мария Вирхов, която не познавах
от vladun (valdividenov@abv.bg) на 08.08.2011 @ 22:11:11
(Профил | Изпрати бележка) | Правилно - болката е синоним на живота, смъртта е друго...Затова - не изоставяй болката, Джими - нека да боли...
Поздрави, художнико! |
Re: На Мария Вирхов, която не познавах
от sineva на 06.08.2011 @ 11:15:15
(Профил | Изпрати бележка) | Има болка в стиха ти, Джими!
Но пък се уверих, че не само са красиви картините ти, но и прекрасно рисуваш с думи!
Много харесах!
Хубав ден, който да отнеме тъгата, и да ти донесе радостта!
:))) |
Re: На Мария Вирхов, която не познавах
от arkoudaki на 07.08.2011 @ 07:29:53
(Профил | Изпрати бележка) | Думите извират от сърцето ти и плачат...
Много тъжно ми стана!
Поздрави! |
Re: На Мария Вирхов, която не познавах
от mariq-desislava на 07.08.2011 @ 11:15:18
(Профил | Изпрати бележка) | те няма да побързат нито спират
небето над градините хвърчи сиво
превежда сенките на бурите към изток
понякога си идват и намират
понякога се свиват
до точки без тегло, сапун в очите
до ледени цепнатини
но също са красиви
сега ги помня още по-красиви
по-рядко на местата отредени за целта
със автор “от опечалените”
и не, не мога да те утеша
малцина са спасени |
Re: На Мария Вирхов, която не познавах
от jgateva на 07.08.2011 @ 12:59:35
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/profile.php?id=1684172476&ref=ts | Разбира се, че няма да участваш, Бай JImm!
Това не е измислен литературен конкурс, в който участваме всички. :-)
Животът и Смъртта не са Трагедия.
Вихров винаги се шегуваше. Затова бялото ще ѝ отива.
На нея не ѝ пука!
Само Ти си го Усетил.
Всичките трагични коментари биха я разсмяли.
Тя вече се смее.
Комплиментите са от Нея и от Мен! |
Re: На Мария Вирхов, която не познавах
от zebaitel на 08.08.2011 @ 13:52:13
(Профил | Изпрати бележка) | | Стихът ти е абсолютно заинтригуващ, както винаги! Явно напоследък залагаме на бялото! За съжаление, и аз не познавам Мария Вирхов, но се опитвам да намеря нещо! По-важно е, че стихът ти въздейства и създава един ярко-бял образ! Поздрави, Джими! |
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 815
ХуЛитери: 3
Всичко: 818
Онлайн сега:
