автор: iskraveselinova

Защо не пишеш, поетесо, вече?
Животът ли ти много дотежа?
Или пък всичко е изречено
И вече би било лъжа

Да продължиш да нижеш сладки думи
За обич, длани, устни и мечти?
Изходи ли неходените друми?
На тях ти толкоз песни посвети.

Мечтите се преплитаха красиво
И под дъгата мина неведнъж.
И твоят ден ли е удавен в сиво?
И ти ли си жена до някой мъж?

Как липсва ми цигарената лента-
Димяща, синя, с мирис на тютюн;
Кафето под оранжевата тента
И острият бръснач на твоя ум!

И булеварда с бели водоскоци,
Ахматова и синият диван,
Прегракналите песни на Висоцки
И твоят пълен с гълъби таван!

Къде ли си? Защо си онемяла?
Защо не ми написа вече стих?
Навред те търсих, моя музо бяла.
И никъде, уви, не те открих!