автор: BlackCat

Разкъсало нощните мрежи, утрото плахо потрепва.
Мъгливи очите му дирят утринна радост в небето.
Свива глава под крилото в свойта заключена клетка
малката птица, която ми даде подслон във сърцето си.
Някой ще дойде във утрото с ключ във ръцете си бели.
С дъх ще погали перцата й, в шепи - ще я затопли.
Тя ще разпери криле и към деня ще поеме,
сбрала в очите си птичи мойте надежди за полет.
Тя ще потърси простора си, песните ще си припомни.
Обагрен в зелено, гласът й по пролетно ще рисува.
Ще е чиста и искрена, и от себе си ще отронва,
с всеки щрих на гласа си моя глас на света ще раздава.
И когато по здрач пътя пак отведе я при клетката,
и простора смали се, и песните секнат внезапно,
ще прищрака вечерния ключ, а птицата ще потрепва
до поредното утро, до поредния полет... на заем.