автор: melina

"Голото ти тяло заслужава само този, който познава голата ти душа"
Ч.Чаплин до дъщеря си

"Сваляй всичко! - прошепна ти. - Искам те!
Тук! Сега! Без лъжи-полуистини!"
Смъкнах....сивия плащ на заблудата
че съм сянка в тълпа като другите.
Безпощадно изтрих от косата си
перхидролните болни отблясъци.
И разсуках шаблонните къдрици
а в ума си шаблонните мъдрости.
Снех пламтящата дързост изкуствена
от тревожната бледност на устните.
Снех смеха по поръчка, втълпените:
"Не боли!" "Ще се справя!" "Добре ми е!"
Екзотичния грим и спиралата
снех от миглите пърхащи палаво
да замрежат в зениците трескави
изтерзан копнеж по неизвестното.
Две зеници - две рани.Наситени
от изпитано . И неизпитано.
Слязох три пъти в извора "Истина -
Светлина". И възкръснах пречистена.
И луната обви раменете ми
с нова дреха - седефено-трепетна.....
...............
Ти не чу. Не разбра. Ти прехласнато
къс по къс ми събираше.....маската.