Отмина времето на залеза красив и дойде тъмнината,
талази черни бързо плъзнаха - завзеха синевата.
В одежди сребърни изгряват в нощното небе звездите
блестящ венец Луната слага в косите.
И в танц магичен вихрят се в небето
разпръсквайки потоци звездна светлина,
в поклон красив те спират пред Луната,
за да огрее с обич цялата земя.
В такава нощ разпалват се телата,
и неутолима жажда изпълва морна плът,
лежа с притворени очи и слушам тишината
в очакване да чуя твоя топъл глас.
Като в жадуван сън аз искам да те срещна,
и да познаеш в мен ти любовта
сърца в любовен танц да слеем,
и да направим по-красив света.
Бокал с любовен еликсир
да поднеса към твоите устни,
а после да отпия с жажда аз,
магия бяла с нежност да обгърне
живота, който е пред нас.
И със звезди в очите да ме погледнеш,
потоци светлина да милват моята душа,
неистово ръцете да се търсят
с обсебваща ги страст в нощта.
И мълчаливо своите тела да слеем,
вълшебна приказка да сътворим
от щастие, че благосклонна е съдбата
по път единен двама да вървим.
Копнеж и жажда, нежност и благословия
да съпровождат ни по пътя общ,
талази от любов, като нестихваща стихия
с жажда да заливат ни един за друг.
Безкраен танц, любов красива
да водят ни по общият ни път,
един печат да носим в сърцата,
печат на любовта – един за друг…