автор: edenYa

Като в сън пробягвам разстояния,
тичам из лавандулови полета
от несбъднати,
още несънувани мечти,
струните на залеза
са толкова далечни.Ехо са.
Медните им звуци
бавно ме застигат,
като неопрен по тялото ми лепнат,
от сладостта им въздуха тежи..
На вечерите като тази,
очите някак по-особено блестят,
дали заради фонтаните от щастие
сълзите им преливат,
превръщат се в бенгалски огън-
красиви,мимолетни,
във фойерверки от звезди,
или пък заради нощта
току разпъпила ,
рисуваща лежерно татуси
с дюнно пясъчни пръсти
по морния гръб на деня...
Дали затова, дали ?
Всъщност вече не помня,
мислите си разтворих
като сол във вода.
В море ги превърнах.
Безнадеждно разсеяна
за секунди забравих ,
че не мога да плувам,
добре че в полета
мислите са ненужни...
Отлитам,ще се видим
на другия бряг сутринта.

http://www.youtube.com/watch?v=dOz7MBFdg8I&feature=player_embedded#at=87