автор: jgateva

Приседна Бог на тротоара на Вселената.
И заразглежда своите творения. Създал ги бе
с Любов. Той бе Любов. Прелистваше Душите
им. Четеше мислите им като книги.
Намираше за твърде грозно, че Любовта си
беше пропилял за нещо маловажно. И се разплака
Бог на тротоара на Вселената. Протягаше
сълзите си във хиляди светкавични болезнени вълнения.
Проливаше в самотното мълчание най-бисерните сълзи.
А хората се криеха в колите си и зад стените –
на греховния си свят. И чакаха... дъждът да спре.
Но Бог – не спря. Изливаше сълзите си с ведра.
И някъде във Себе си твореше нови, чисто нови
и не така болезнено фалшиви... нов мъж и новата жена.

Юлиана Гатева
29.07.2011г.