автор: Selianin

Заседание на Министерския съвет. Пе-образна маса. Знамена. Цветя. Министрите: замислени, тревожни… Министър-председателят много отчаян. Две жени / министърки /- също. Заседанието е малко след националната траурна церемония посветена на загиналите при атентата срещу базата на българския батальон.

Министър-председателят:
- Оставих си рахатлъка, дойдох във Вашата загубена страна, жертвах се не за моята, а за Вашата Родина!... Вие ме провалихте, но аз ще Ви отмъстя, запомнете това от мен…Ще Ви отмъстя… /Държи се за сърцето, пие някакъв хап с испанска минерална вода, удря се с юмрук по главата /…
Всички мълчат и се проклинат за това, че навремето се хванаха на въдицата и на хорото му…

Министър-председателят:
- Ще вземем решения по двата най-тежки въпроса: за Ирак и за Либия. Това са двата въпроса на живот и смърт за мен, а и за вас…
За Ирак/ към военния министър/: искам да приберем нашия батальон до три дни. С кого ще го заместим? Искам кратко, точно и много хитро решение… Говори!

Военният министър:
- А пратим в Ирак още един войник, тук оставаме без нито един войник…Ами тогава аз на кого ще съм министър?...Какво ще прави Министерството на отбраната? А Генералният ни щаб?...С какво ще членуваме в НАТО?...

Министър-председателят:
- Прав си…Какво да пратим, за да решим иракския въпрос веднъж за винаги?... Пък да спасим и себе си?!...

Военният министър:
- Предлагам с тежки транспортни самолети на съюзниците да хвърлим мощен, масов десант в района на Кербала. Хитрото, което предлагам е, че вместо войници и техника аз предвиждам да хвърлим шестстотин хиляди прасета. По данни на моето разузнаване България разполага с над тридесет големи свинекомплекса и тези прасета може да бъдат осигурени. Прасетата ще разровят всичко и ще прогонят иракчаните чак до другата страна на пустинята. По този хитър начин хем си запазваме хората и постовете, хем се отсрамваме пред нашите приятели. Прасетата ще отидат без договори и няма да тегнат на военния ни бюджет. Доложих!

Министър-председателят:
- Ето това е! Ето го решението… С техника и хора не можахме, но със свинете ще стане. Главната стенографка, запиши в протокола това брилянтно , свинско решение. Свинете ще преровят таз пуста Кербала… Свинете са нашето най-ново и най-секретно българско оръжие… Българинът започна с коня и стигна до върха -прасето!
Минаваме към втора точка - Либия. Обръщам се отново към способния ми военен министър: Искам незабавен, мощен, ракетен удар. Повтарям: НЕ-ЗА-БА-ВЕН!!!...И, най-важното - МО - ЩЕН !... Ще я ликвидирам тази пуста Либия… Ах, този Кадафи! Неговата кожица гадна!...

Военният министър:
- Ракети нямаме. Правителството на Жан ги наряза… нали??... Ако Жан не беше ги нарязал, Либия щеше да види, ама на…

Министър-председателят:
- Това е вярно… Тогава да обявим война на Либия. Ще я смачкам тази страна…Ех, този Жан, този Жан…Дайте да подпиша указ… указ за обявяване на война… Или… знам ли…а… чак … пък… войнааа… За пет заложнички?... Де да знам… Страх ме е да не стане като дядо ми на времето…

Военният министър:
- Много хитро, Ваше Величество! Нека го запишем като решение в протокола: война и толкоз! Ще я проведем след три-четири години, като приключим стратегическия преглед по отбраната… А медсестрите…в Либия… Ще се жертват за Родината и толкоз… Ще им напишем имената със златни букви на пантеона на Отечеството… Ще поднесем венци, цветя, съболезнования и т.н… Ще овъргаляме и президента… Той ще говори при откриване на паметника… Нека и той се пооцапа малко… На нас не ни ли стига…

Министър-председателят:
- За сестрите друг път…Те са сбъркали още, като са тръгнали за там… Знам го от собствен опит… най - големите грешки стават, когато тръгнеш за някъде без да мислиш…Главната стенографка, запиши решението в протокола. Пиши, че и двете решения са приети с пълно единодушие, както винаги…Нали?... Пак питам: н а л и ???... Протокола го оформете с г-н Панайотакис… Чувате ли ме, главна стенографко!?...

Министърът на земеделието:
- Министърът на отбраната борави с данни за свинекомплексите от Тодорживково време. Явно мястото на военното разузнаване е в земеделското министерство… По данни на земеделското секретно разузнаване свинекомплексите са празни и разрушени от много години. В България са останали много малко прасета и те са все на ръководни длъжности в държавния апарат, в партийните централи, между нас, тъй да се каже. Тъй, че първото решение е неизпълнимо… За свинекомплексите е виновен Жан…Ех, ако не беше Жан… щяхме да се справим в Ирак… Жалко… Жалко и тужно… г-н министър-председател!… Ех, този Жан …

Началникът на генералния щаб:
- Господин Министър-председател, искам да доложа, че спокойно можете да обявите война на Либия, която да започне след приключване на стратегическия преглед по отбраната. До тогава никой от Вас и никой от нас, няма да е жив… Както е казал народът - до тогава ще изтече много, много вода…До тогава я камилата, я камиларя…Сега за едни медсестри… Някой от нас да ги е пращал там?... От къде на къде ние ще им берем гайлето?... Не е ли така?

Външният министър:
- Край! Точка по въпроса!... Решенията са взети. Както винаги през нашето управление, пък и при предишното, те са стратегически, умни, хитри , точни, бих казал мъдри…Предлагам да се възложи на говорителя на правителството веднага да даде гласност на тези съдбоносни за България решения. Да се успокои народът… И, както Цонков добре умее, дебелашки да подчертава пагубната роля на Жан… Жан, този престъпник неден…зачерни ни живота…То и аз бих говорил по телевизията, ама този побъркан народ много ме мрази… Вместо да ми целува ръцете и краката, ме мрази… Жан!!! Жан е на дъното на всичко… Тъй трябва да говорим навсякъде…

В този момент в заседателната зала с гръм и трясък влиза Хан Крум Страшний. Всички стават на крака. С могъщата си десница Крум вдига тежкия си боздуган над главите на министрите и нарежда:

- Отменям глупавите ви решения! Заповядвам: батальонът да се върне от Ирак незабавно! За заложници в Ирак изпращам: Симеон, Соломон, Свинаров и всички народни представители. С изключение на тези, които са гласували против… Петте медицински сестри и всички българи намиращи се в Либия да се върнат веднага. За заложници в Либия изпращам: Костов, Михайлова, Стоянов, Райков и още един дето, като тях, не става за нищо. Разговарях с Тангра. Така аз спасявам моя народ!!!.. Казах!!!...

…Глас в залата:
- Ювиги!!!... Та ти даваш най-ценното от твоя народ!?... Как ще ни прежали той?!!!... Как ще живее този народ без нас!!!?...

Хан Крум:
- Моят народ ще "прежали" загубата на тези "ценни" велможи и най-после България ще тръгне по правия път. Вече казах!!! / Хан Крум удря с боздугана по масата и я строшава/… Тръгва си… На вратата се обръща и казва: Повече да не Ви виждам нито тук, нито в остатъка на моето велико царство! Казах! / излиза/.

Всички са като попарени. Един се окопитва пръв:

Министърът на финансите:
- При това положение запазвам целия държавен резерв от триста грама злато за себе си и си заминавам за Лондон. Които са за Ирак и Либия - прав им път! Знаех си, че тъй ще свършим… Аз не съм взел нищо - нито връх, нито гори, нито резиденции, нито заводи, нито апартамент… Съжалявам… Тръгвам, щото ако оня се върне… Какъвто е грубиян ще ми отнеме и тези жалки, последни, златни, държавни резерви от триста грама злато… Що ли не си стоях в Лондон… Чао… Бог да прости България… Майната ви, майни /Излиза/.