автор: karmelitass

Не можеш да ме имаш, невъзможна съм!
Бедрата ми са скатове безкрайни.
И кожата ми... Толкова е сложна...
Не те побира, нито те е канила!
Очите ми са две арфични струни,
без да ги докосваш ще засвирят.
Езика ми разтяга двете думи,
с които всеки миг ще те напия.
И ноктите ми, толкова са остри!
Просмусквам ги направо във гърба ти.
Всичко е Сега, не зная После...
Диша ми се днес, но във врата ти!
Мога да съм гола, като зимата,
толкова е просто да съм бяла.
Мога да съм огъня в камината -
очите ти, ръцете ти огряла.
Не можеш да ме имаш, невъзможна съм!
Днес съм слънце, утре люта буря.
Устните ми... Толкова са сложни...
Изригвам! Водопад! На бързи струи.

10.05.2009