автор: plami_6

Бродяга куцука в мъглата безродна.
Ругае - изгубен в сценарий на луд.
Мърсува... Линее и в жега, и в студ.
А гълъб в сърцето му кацва неволно.

Див вятър напира в очите и кротва.
Зора изсветлява. Напъпват лози.
Гневът се процежда. Стаени сълзи
замират навеки в безжизнена локва.

Надежда наметнал, в шушулка на странник,
наново вършее миманс от мечти...
Но слънцето люто, сърдито блести -
подмолно захожда с прокоба по заник.

Грехът в огледалото криво хрипти:
зловещо наприда килим от вини.