Не искам да умирам,
не искам да живея
и отегчен до смърт
над себе си се смея.
Поредна пролет ражда
набъбналите пъпки,
аз вече всичко зная,
не ме пронизват тръпки.
Ще цъфнат минзухари,
кокичета и сливки
и звездопад среднощен
в глухарчета усмивки.
С тъга ще им помахам,
ще ги помилвам с поглед.
В душата си ще вляза
и тихо ще заляза.