автор: victo

От обич аз те нарисувах
с усмивка озаряваща -
като изгрев в летен ден.

От обич аз за теб жадувах
на сън и наяве -
така написах тези редове.

От обич все за тебе плаках,
като за късче небосвод
в дъждовен ден аз чаках.

От обич мога да премина
за твоето сърце през огън
и пак от обич няма да загина.

От обич стоплям се, когато
в твоите зеници аз се вглеждам,
потъвам все и се оглеждам...