автор: vanya70

Два бряга сме...
и мостът разрушен
е граница, която ни разделя...
Ти гониш цел,
а пътят е за мен
единствен смисъл в този свят... не "пепел"...

Постигнал цел,
забравил вече пътя,
посока се опитваш да чертаеш...
Презрял предел,
раздаваш все поуки,
не се съмняваш: "Пътят ни това е!"

За тази цел
цената беше пътя -
забравен път... а знаех важно бе
по начин смел,
но без ненавист люта
да стигнем заедно до едно небе...

Достигна някой
някъде в безкрая...
Забравен мост е вече разрушен...
И пътя свой
(забравил си го – зная...)
пак следвам аз, а ти пък – нова цел...

2009г.