автор: Haramiata

Ех, този Балкан троянски!
И неговите гори зелени!
Зелени, листати закрилници!
Уханните им липи сладко омайват,
снажните им борове орли кътат,
стройните букове химни са,
за Живот над живота възхвални!
Недрата бездънни вода кътат,
вода жива, за раните люти, човешки,
за души смъртни, от зной прогорени!
За белюби сърца изсушени!
Росните му треви лековити
нозете човешки, очукани
от безпътица гибелна свръщат,
за Пътя живителен шушнат!
Даровете му щедри и сладки
глада утоляват, себепояждащ.
Върховете със устрем забравен,
викат, издигат, пробуждат ...