автор: borrco

Объркана,
оплетена
в живота си
отчаян.
Излъгана,
подведена
в обета му
нетраен,
тя падна
и се счупи
като стомна
във земята,
от злата своя,
черна,
прокълната
съдба.
И пръсна се
на капчици
вода
душата нейна,
чиста,
и в миг
от трепета
греховен,
потъна
надълбоко
във пръстта.
Лъжовен
се оказа,
до горест
всеки опит
да пие
с едри глътки
от извора-
живот.
Хомот
жесток
понесе
и бичът
на греха
нанесе
тежки рани
по нейната душа.
Смъртта
със тихи стъпки
бе вече до вратата
на свитото сърце
обърнало
във бледа сянка
красивото лице.
Нима бе тя
дете на мрака,
превърната
от злия господар
във роб
до гроб, а даже
и след него?!
О, не! О, не! И не!
Не искам
да повярвам,
че може би това
е края
и тя е дъщерята
на нощта...
Денят
ще грее пак
в очите й.
Косите й
ще галят
с полъха на вятър
нежен
красивото лице.
Мечтите й
ще светят
в пътя й
към новото небе.
И всеки ден
в надежда нова
ще изгрява,
и Слънцето на правдата
ще я огрява
със бляскавите си лъчи,
и мислите
объркани,
човъркани
от робските й страсти
ще смълчи.
Ръката си
широко отвори
и мраморното топче
остави, Дете,
в нозете си,
защото друга, там
Ръка
към тебе се протяга,
и Своето присъствие,
и щастие
предлага,
завинаги!