автор: tintiri

Реплика към Вазов

Останах си подминат и затворен,
годините отминаха и те;
минават поколения и хора,
а мойте думи никой не чете.

Изтекоха водите на сълзите,
душа привикна нищо да не ще,
изтекоха водите и на дните,
а мойте думи никой не чете.

Какво пък впрочем толкова изказа,
какви пък думи...! - ще възкликнат те. -
А твоите нима са "кат" на Вазов?
Когото днеска никой не чете!

А може би това ми е заслуга,
че мой вътък в живота не расте,
че препредавах думите на други
и мойте думи никой не чете.

А може би бе нужно да си сносен,
така... поне обществено конте,
пък ти раздипля всичките въпроси...
а отговори никой не чете!

Останах си подминат и затворен,
годините отминаха и те;
минават поколения и хора,
а мойте думи никой не чете.

Е, нема що, какво да се направи,
навярно аз не съм живял въобще;
да страдам тоест хич не заслужава,
че мойте думи никой не чете.



Опус 162
Петък, 8 юли 2011