Напоследък полудявам.
Чувствам се все повече човек.
Мастурбирам в парка
докато слушам птичката.
Обичам птичия звън и дима
от цигара.
И плясъка на реката.
Рибите приплъзват
люспестите си гърбове
по повърхността.
А слънцето кокетничи като
водно конче.
Слънчевите лъчи са водните
кончета.
А рибите са чудноватите
дракони от древните легенди.
Когато светът е бил още млад.
И обществото е било забрава.
Човекът е бил вечност.
Цялото на слънчевите лъчи.
Относителната реалност
на Айнщайновата теория
за обобщена относителност
на тригръдия шлем
на бога на слънцето.
Нищо не разбрах
Това са пълни глупости.
Разбрах само шлемът
и богът на слънцето.
Шлемът върху членът
на бога на слънцето.
Аполон ли, как му казваха?
Отивам до магазина.
След малко ще продължа.
***
Завръщането
Първа глава
„Моля не безпокойте –
мисловно развихряне“ -
е окачено на вратата.
Който да влезе,
ще чука.
Може да му се даде знак
дали може да влезе,
да му се светне
през прозореца.
Този прозорец
с алуминиевата дограма
и нарисувани малки ангелчета –
те са от вакханалията на плода
на земята, който кара света
да се върти, да бъде по-цветен.
Че от този прозорец със същата светлина
показват дали са избрали папа.
Или папеса.
Само веднъж. Но тя е различна.
Папеса Йоанна. Папата-мъж.
С тайнствената усмивка на Мона Лиза
и гласа на Леонардо ди Каприо.
Втора глава
Мисълта ми е като лист.
Когато свърши, трябва да го
обърна.
Тя е касетката, която
трябва да се пренавие.
Мозъкът ми е кодиран
в лентата. А лентата
е музика. Само музика.
Ставам музиката на новия
век, отеквам във вашите
очи. Така ще ме чувате
ли по-добре?
Трета глава
или последната част
от завръщането
Вятърът и вихрушката
на моето подсъзнание.
Вихрушке,
завърти ме!
Отнеси ме!
Отведи ме!
Бъди моя приятелка!
Ще те прегръщам,
ще те целувам.
Ще бъдеш
вихрушката на сърцето ми.
Ще бъда нежен.
Нежен съм, нали?
Отнеси ме до водата.
Ние сме двамата едно!
Ние сме водовъртежа
на реката,
водовъртежът на човечеството.
Ядрото на млечния път,
ядрото на Вселената.
Окото на Бог.
Бог е в човека.
Ние сме божествени хора.
Вихрушки ти си човека
във водовъртежа на гръмките
изказвания и заблудите.
Божествен, но заблуден.
Ставам да се прибирам.
До новите ми очи,
вихрушка!
Ще предам поздрави от теб
на Земята.
Завръщане в реалността
Катеря се по водосточната тръба.
Влязох като полъх през отворения
прозорец. Слях се с музиката,
със смеха на китарата,
който е махалото на часовника,
неговия звън.
1.
Въведение към въведението
Защото часовникът е жив.
Стрелките му са мустаци.
Той е време и галантен
джентълмен.
Обича нощните вертепи,
винаги е нежен със
своите проститутки.
Обгрижва ги съблазнително
Времето е страстно.
2.
Въведение в кафенето
Отидохме със страстното време
на кафене. Аз съм жена.
С дълги коси – магистрала
от черни кичури
и някакви особени очи,
очи на кошута.
Кожа на еднорог.
Времето е галантен джентълмен.
Иска да ме обладае някак прикрито.
Намига ми. Казва, че ме обича.
3.
Любовта на времето или
сервитьорът с кифличките
Обичахме се цял миг.
Не сваляхме погледи.
Изпивахме се на екс.
Очно сношение.
Танцувахме фламенко,
валс и туист с очи.
Обичахме се цял миг.
Бяхме едно цяло,
едно дърво.
С безброй разклонения
и чувствени клони.
Обичахме се цял миг
докато не дойде сервитьорът.
Подкупи ме с пресни кифлички
с мармалад.
Зарязах времето и тръгнах
със сервитьора.
За топлата му кифличка.
Но предпочитам милинки.
Някой ден ще го сменя
с милинкаджия.
4.
Пак се върнах при времето.
След години.
Каза ми, че съм дебела и грозна.
На моите целувки отвърна
със съд.
Ще издейства от Бог
ограничителна заповед.
Десет метра.
Стори ми се противен.
Наплюх го от десет метра.
Тогава осъзнах, че е просто
часовник.
Стрелките му тракат.
Три часа.
В три часа се върнах в реалността.
Завръщане към човека
1.
Костилките на черешата.
Обичам череши.
Ям ги с настървение.
Идват от градината
на природата.
Градината на Бог.
Благословени са.
Има червей в едната.
Изплювам го.
Дарявам го с живот.
Защото е мой брат.
Убийството е мой враг.
Ако убия червея,
ще убия природата.
Аз не съм убиец.
Обичам природата.
А костилките на черешите
посявам в земята. Защото не съм убиец.
Ще израснат много череши.
Обичам живота.
2.
Изкълчената китка
Падам. Изкълчвам си китката.
Наруших баланса в мен.
И паднах.
Китката ми е изкълчена.
Надигам се.
Набирам се
по клона, за да изкача брега.
Ще стигна до парка.
Ще стигна до Рая.
Там е Бог.
Където е Бог, там е Рая.
А Бог е навсякъде.
Бог е в дървото,
мухата, небето, тревата,
облаците, калинката,
къртицата.
Навсякъде в своето творение.
Бог е любов. Всичко е любов.
А аз съм с изкълчена китка
в бетона на съмненията.
Там няма любов.
3.
Новият познат
Спря ме. Попита ме
дали имам малко стотинки.
Да си купи сладолед.
Живее в странна земя.
Там нямат пари.
Когато дошъл тук,
разбрал, че съществува
такова нещо.
Живее в странна земя.
Изглежда ми анархист
или комунист.
Там всичко е общо.
Живеят в комуна.
Живее в странна земя.
Няма общество,
затова няма политика.
Няма принадлежност.
Няма време.
Всичко е сега.
Няма посоки.
Там живеят с това,
което им дава природата,
живеят под лъчите на луната,
под сенките на слънцето.
Живеят в любов, в мир,
защото обичат всичко,
те са едно с всичко.
Попитах го за името му.
Той се казва Човек.
Не разбрах от коя земя
идва, но ще я намеря
един ден, защото ми харесва.
Епилог
Бях човек,
сега се раждам наново.
Сега съм Човек.
Завърнах се, Господи,
пак съм Човек.