автор: meiia

"Когато аз употребявам някоя дума — каза презрително Хъмпти-Дъмпти, — тя означава точно това, което аз решавам да означава, ни повече, ни по-малко."

реплика на Хъмпти Дъмпти
из "Алиса в огледалния свят" на Луис Карол

Кога си влизал в мене крадешком,
та огледалото ме гледа наобратно?!
Светът се свива в думите ти, щом
откраднеш моите и, няма, безвъзвратно
си заприличвам на изгубено дете.
А смисли викат "Отсечете й главата!"
Животите ми за любов са седемте,
а двата ми живота чакат за оттатък.
Но те оставям да се случваш в тях.
Зад погледа ми дреме нрав на котка,
незнаеща какво е вярност или грях,
макар да ти изглежда някак кротка.
Над мен вълшебни гъби нямат власт.
Не знам защо от сока им се плашат.
След толкова отрови още съм си аз
и то без капка влюбено безстрашие.
Издигам се и падам в своя кръговрат.
Съдбата ми отдавна на любов играе.
Зад огледалото след всякакъв обрат
откривам свят. А този спи, безкраен.
Не съм разбрала, бил си пак до мен.
Дори да съм те канила, у мен сънят е
един различен по окраската си ден
и неговите отражения чрез теб дивят ме.
Когато ти разказвам филма му, а ти
се правиш, че не вярваш на словата,
оставям думите. Страстта ти ги шепти.
Разкриват ме мълчаните, от чудесата!
Зад огледалото съм, явно, нямам глас
и Хъмпти Дъмпти думи да подсказва.
Две фигури от шаха - ти и аз. И аз...
Не вярвай! Пак съня си ти разказвах.