автор: CTPAX

Когато очите ти са отворени на шест,
кубът е зарчето, с което връщаш
побегналите четвъртини щастие.
Цялото съм аз, но „не се сърди, човече”
е винаги моя реплика.

Когато очите ти се взират в нищото,
кубът е кутията с овца.
Отместваш поглед към кубичен похлупак
и търсиш розата.
Овцата съм, овцата... Нима си мислиш,
че е прекрасно да си роза, която се бои
от тревопасни?
Сега съм на стъпалото отгоре
и привличам хищници.