автор: karmelitass

Не вярвам в чудеса и във вселени.
Сама се храня, къпя и обличам.
Не са ми нужни сто приготовления,
преди да изрека, че те обичам.
Не вярвам във щастливото богатство,
пожъна ли успех, със шут в ребрата
ме връща изкриветана реалност,
полуопустошена, но ината.
Не вярвам във принцесите и кея
на който все намират любовта си.
Не вярвам и едва ли ще посмея.

На сушата съм като удома си.