автор: PeterVan

Тревата поляга като зряла жена,
готова от мъж да зачене.
Тя има мисия само една -
своето продължение.

И падат от нея зрели зърна,
невидими за очите.
В гората се стрелва млада сърна,
елин подир нея връхлита...

Дълбоко в гъстака се ражда сърне,
тяхното продължение.
Аз искам в живота да зърна поне
след мене три поколения.

Спокоен тогава ще легна в пръстта
и нека тогава тревите
пръскат над мен семена, семена!
И нека препускат сърните!

Духът ми без дъх след тях ще лети
свободен и вихрен, и див.
Тогава ще кажа: "Боже, прости!
Безсмъртен съм аз и щастлив."