автор: Alexius_Theophorus

Аз, който паднал съм от рая,
където лъв и агне мирно си пасяха...
Аз който съм явил поквара...
И хищничество, напаст, и пораза...
~~~
Принасям ти, о животинке блага,
таз възхвала като извинение!
На тебе, бабо мецо драга -
тез слова, и мойто възхищение!

Ах, ти муцунеста медарке!
Ти лакомнице ненаситна!
Без страх изобщо от пчеларите -
връз кошерите им налиташ!

Но знам, туй правиш го от жалост,
от жалост към горските животни!
Да не ги нападаш от засада!
Да не оставяш децата им сиротни!
~~~
Тъй, обични, да отдаваме,
на животинките дължимата грижа!
Че ний сме виновни, макар да не признаваме -
че ги лишихме от безгрижност...