автор: Heartfelt

Почти забравих тези времена...
Сърцето ми е вече от стомана -
очукана, покрита със ръжда,
грижливо скрила всяка стара рана...
Пътувах много... Стигнах надалеч,
пребродих светове и океани.
Понякога ме срещаха със меч,
а другаде ме носеха на длани...
Понякога затъвах във калта...
Друг път изгарях в огъня вулканен,
възкръсвах като Феникс в пепелта...
Бях бичът във ръката на тиранин,
перото във ръката на поет,
бях лирата в ръцете на Орфея...
Бях благославян... Някой път - проклет...
Научих се през сълзи да се смея...
Раздавах се... Не търсех благослов,
не исках нищо - ни пари, ни злато.
Откривах във безпътици любов,
отричах и проклинах всичко свято...
А после влизах в храма унизен
да моля прошка... Пътя пак откривах...
Със мелници се борех окрилен,
със приказки за славата заспивах.
От себе си отричах се през час,
а в следващия пак се преизбирах.
Прераждах се след всеки следващ грях,
прегръщах всяка смърт, но не умирах...
И тъй вървя... Презрян... Благословен...
Обратен път не искам да оставя.
Вървя с едничка цел - към оня ден,
във който най-подир ще те забравя...