Тополите са толкова високи!
Отгатват, че до тях съм много ниска.
На изток са. А там не е прието
достигане на слънцето до диска.
Една до друга, шумнато-трептящи...
Докато съм далеко ги обхващам
и гмурвам поглед с птиците летящи
в клонака им... и после ги изпращам.
Шумящи гласове – за да ги чуя
и с тях да вляза в тънката пътека,
която да премина пак си струва –
започва тук и стига надалеко.