автор: nina_nina

Отровно синия гребен
на кокошката
глътнала малахитено зрънце,
мъжът,
който заспива пред телевизора
и опити да очертая граници
в негатива,
моите собствени
уморени неистини
загубили бдителност,
люспи от кварц
в розови стъпки
с карминени жилки
от кръв
или вино
и дъх на загниващи ябълки,
докосвам рогцето на охлюв
с пробита черупка - дали разбира,
загубен в листата,
че някой знае болката му,
и пияната от бира
душа на Буковски
ме разтреперва
в изгубените контури
на времето,
и хората се целуват
в рамката на кухненския ми прозорец
винаги когато съм тъжна,
лазурно син
коремът на гущер
изпълзял от яйцето..
и завършва с
безславно изгаснала
мокра
клечка.