В последната ни вечер с тебе
ще се омагьосваме.
Така горещо,
както в нашето първо лято се докосвахме.
И реките от сълзи
всички болки ще отмият.
И телата парещи
горчивите отблясъци на думите
успешно ще прикрият.
В тази вечер
минутите ще спрат.
Ще се търкалят помежду ни
като откъсната пламтяща плът.
И пътищата на усмивките изгубени
омайно вятъра ще разпилей по пътя си.
Кожата Венерина и изтощена,
копнееща и чуждо посребрена
ще моли за една последна вечер
...Когато вече нищо няма да е от значение.